КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

        Историята на нашите земи в древността е свързана с траките, оформили се като племенна общност през 11 хилядолетие пр. н. е. и участвали активно в политическия живот на европейския югоизток до края на античността.
        Древната история на тези земи носи белезите на новокаменната, каменно- медната, бронзовата и желязната култура. В района са "засечени" около 100 тракийски и други надгробни могили от откритите останки. От тракийски селищни могили може да се направи заключение за епохата, в която и тук е цъфтял организиран уседнал живот с висока степен на развитие на производителните сили. На един километър западно от гр. Съединение в местността "Старите лозя" и днес има останки от едно такова поселение, макар и от една по- късна епоха, ако се съди по обилните исторически паметници, открити в него.
        При обработка на нива в местността "Чамашки висини" край град Съединение е изкопано глинено гърне, съдържащо 104 сребърни и билонови монети. По- голяма част от тях са сечени по времето на римския император Антонин Пий /138-161г./ и Александър Север /222-235 г./ Колективната находка съдържа и монети от Септимий Север, Гордиан, Максимин- Тракиеца, Гета, Юлия Меза, Юлия Плава и други.
        Друго богато находище на археологически паметници е това в местността "Кумата" в горния край на града, на високия бряг на река Потока. Тук при прииждания и разливи на реката са били откривани останки от домашни животни и предмети на древните обитатели. Именно тук е намерена оригинална бронзова статуетка, изобразяваща галопиращ гол конник, като сумарно са загатнати поводите и ремъците, поддържащи седлото на коня /вероятно се касае за изображение на тракийски херос/. Височината на статуетката е 10 - 15 см.
        През 1958 година в местността "Калвачева могила" пък бил намерен връх на копие и погребение на войн с кон.
        От времето на римското владичество са датирани откритите през 1968 г. 140 монети в местността "Разкопаница"- сребърни денарии, сечени през 161 г. от н. е. при император Луций Вер. В местността "Йовчевица" са намерени пък 353 корубести медни монети, сечени през XII в.
Интересна находка от новата история на гр. Съединение е откритата в най- старите негови гробища в местността "Черковица" надгробна плоча. Текстът, разчетен от професор Герасимов, гласи: "Колю и Ангел, 1800 г. 18 юни ... Помени господи от Стою Лапков, раб божий."

РЕЛИГИЯ

        Традиционно вероизповедание на територията на община Съединение е източното православие. Това се потвърждава от архитектурата и факта, че църквите, строени по време на османското владичество са вкопани. На територията на общината съществуват в малки размери и други вероизповедания, а именно католицизъм и ислям.
        На 23 август 1838 г. султан Махмуд 11 по~ разрешава на голямоконарци да ремонтират църквата "Св. Георги", без обаче да се отклоняват от размерите на храма, т.е. дадено е разрешение за ремонт на порутена стара църква, а историческите извори сочат, че през 1839 г. е построена нова. Нова  с ново име – “Св.Атанасий” , име - символ, име- вяра в бъдещето и в свободата. 
        Голямоконарците поп Иван Генов и Васил Бухалски – име с най-голяма заслуга за подписването на Фермана.
        Черквата била завършена в началото на април 1839 г.  и 'тържествено осветена, а на южния официален вход била вградена мраморна плоча с надпис : "Во славу единодушна и неразделна троица согради се храм сей "Св. Атан аса" во лето и х- рта 1839- то, Априля 12".
        Църквата "Св. Св. Кирил и Методий" в с. Царимир е построена 1887 г. Камбанарията е построена 14 октомври 1904 г.. Орнаментната украса е изографисана през 1984 г. от художник­декораторът Михаил Минков.
        В с. Правище се намира църквата "Света Троица", която е осветена на 23 Октомври 1898 година.
        В с. Малък Чардак църквата "Св. Георги Победоносец" е построена през 1928 г. Църквата е по­висока от другите църкви, които се намират на територията на общината. Не е вкопана в земята, тъй катое строена след Освобождението от турско робство.
        В с. Драгомир се намира църковният храм "Свети Димитър". По сведение на архитекта на митрополията в гр. Пловдив църквата е построена върху основите на стара църква, съществувала още от времето на турско робство. През 2005 година, използвайки основите на вече съществуващият храм "Свети Димитър" родолюбиви драгомирци със собствени пожертвования и дарения възродиха храма отново, който беше осветен на 08.05.2005г. от Пловдивския митрополит Арсений.
        Църковният храм "Св. Св. Петър и Павел" в с. Найден Герово е построен през 1939 година. Църквата е издигната основно от дарения на местните жители.
        Храм "Св. вмч. Димитрий"- с. Церетелево е построен през 1865- 1867 година. Осветен е в 14 индикт в 1875 година от Стобийският епископ Синесий.
       Църквата "Св. Петка" в с. Голям Чардак е построена 1850 г. Иконостаса на храма и иконите са изографисани от левоченски майстор в същата година. През 2000 година благодарение на инициативен комитет беше извършен основен ремонт на храма и на "Петков ден" същата година бе повторно осветен лично от Негово Високо Преосвещенство Светият Пловдивски Митрополит Арсений.

КУЛТУРА

        ЧИТАЛИЩАТА са единствените културни институции в община Съединение. В общината функционират  10 читалища и една музейна сбирка, която се намира в гр. Съединение. Целта им е да задоволяват потребностите на населението свързани с :

        ОТ ЧИТАЛИЩАТА В ОБЩИНАТА най- старо е Народно читалище "Съединение"- гр. Съединение, основано през 1875 година. Негови основатели са: Ламби Атанасов- пръв председател, даскал Еню Бекирски, свещеник Иван Генов, Петър Антов, Петко Лапков, Д. Герджийски и други.
        Сградата е построена през 1956 година със средства от самооблагане, доброволен труд от населението и дарение от Недялка Шилева- героиня от Съединението.
        През годините са развивани основно библиотечната дейност, художествената самодейност и културно- масова дейност. Библиотеката при читалището разполага с 18 500 тома книги.
        НЧ „Съединение” поддържа пет танцови състава и две вокални групи

        Народно читалище "Искра"- с. Драгомир е създадено на 23.10.1931 г. по инициатива на младия учител Петър Боев и някои будни младежи от селото. Библиотеката при читалището към днешна дата разполага с общо 6 750 тома книги. Местни празници и обичаи, провеждани от читалището:
"Трифон зарезан"- 14.02.- деня на лозаря се отбелязва с ритуално "зарязване" на лозята, тъй като
района по традиция е лозарски.
Пролетен карнавал "Джумал"- 22 март / в миналото/.
Местен събор- 06.05.- Гергьовден

         Народно читалище "Отец Паисий" в с. Неделево е основано през 1930 г. Началото на неговата библиотека е поставено с подарени книги и с абониране на вестници и списания от дарители. Ежегодно се провеждат с деца обичаите "Коледари" и "Лазарки". Стана традиция провеждането на местния събор на 02.06. През тази година се сформира и функционира танцов състав към читалището.
        Народно читалище "Светлина"- с. Правище е създадено през 1927 г. по инициатива на поп Атанас. Основите на новата читалищна сграда са положени през 1957 година, а същата е открита тържествено на 24.05.1962 година.
        В с. Церетелево е основано народно читалище "Христо Смирненски" на 27.09.1927 година. В момента читалището поддържа общодостъпна библиотека и развива културно- масова дейност. Има изградена музейна сбирка с исторически и битов кът.

        Народно читалище "Обзорник" в с. Голям Чардак е основано през 1927 година, а сградата му е построена през 1936 година. Дейността на читалището през първите години се изразява в изнасяне на сказки от учителите с научна тематика. Днес се поддържа общодостъпна библиотека.

        В с. Малък Чардак през 1927 година е основано народно читалище "Христо Смирненски" по инициатива на учителя Иван Кисяков. Празник на селото е местния събор, който се чества на Гергьовден. Местният автентичен фолклор се съхранява от възрастни хора, които изпълняват сложни народни песни по време на местните прегледи и обичаи.

        Народно читалище "Напредък" в с. Любен е основано през 1927 година. Създадена е библиотека Читалището участва при провеждане на събора на селото и други празници с местно значение.

        През 1928 година в с. Царимир е основано народно читалище "Арх. Андонов". В началото читалището е провеждало театрална дейност, а днес читалищното настоятел ство поддържа общодостъпна библиотека и участва активно в провеждането на местните обичаи "Муфканица" и "Тодоров ден".

        Народно читалище „Христо Смирненски”, с. Найден Герово разполага с библиотека и съдейства за продължаване традициите на местните обичаи и празници.

МЕСТНИ ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ

        Местният обичай "Кумата" в гр. Съединение се провежда на 23 и 24 април - Лазаров ден и Връбница има над 100 годишна традиция. Той е уникален и се отличава от останалите лазарски обичаи със своите костюми и начина си на провеждане.
        Костюмите са напълно автентични и се предават от поколение на поколение. Самата "Кума"­водачката, се отличава от останалите с различна носия.
        "Кумата" е пролетен женски обичай, отразяващ отношението на младите момичета към красотата и трудолюбието, показано в дрехите и в песните, които пеят. Обичаят се състои в обхождане-на домовете, където момичетата припяват за здраве и берекет. Песните са автентични, весели и закачливи. Момичетата се събират на Toдopoв ден и избират "Кума" чрез жребий, а след  това всяка неделя се прави хоро на най- близката поляна до дома й. След обхождането на Лазаров ден и Връбница се прави голямо хоро на площада. На него се оглежда кой момък до коя мома се е хванал. Така  обичаят се превръща в празник за целия град.
        Обичаят "Куди" е зимен мъжки обичай, отразяващ отношението на младите момци към трудолюбието.
        Самият обичай се състои в обхождане по домовете на момичетата, което се прави, за да се покажат украсените момци, здрави и силни, готови за труд и отмъщение към турският поробител. Така ставало възможно и младежът да посети домът на любимото момиче, да се запознае с близките и да покаже отношението си към нея, което се изразявало с надиграване и младежки закачки.
        Обичаят "Куди" продължава два дни, като обхождането започва вечерта преди Васильов ден, продължава през цялата нощ и завършва на другия ден късно следобед с хора и веселия за цялото население.

        Благодарение на запазените през вековете народно творчество и обичаи, българският народ е успял да съхрани своята народност и самобитност. Един от старите народни обичай, който се празнува в с. Царимир е "Муфканица", наричан още "Власов ден". Този обичай е израз на почитане към кравите и воловете, най- добрите помощници в миналото на селските стопани. Затова се нарича още "Ден на волското здраве". Празнува се на 11 февруари. Започва с палене на голям огън от най- възрастните мъже в селото. На този ден жените месят пити, момите правят баници и всички се събират около огъня. Младите мъже прескачат огъня за здраве. В разгара на игрите и хората около огъня, се краде и най-хубавата мома от селото. Момата я грабват от хорото, качват я на каруца с хубав кон и я отвеждат в дома на ергена.
        На границата на зимата и пролетта се чества българският празник- "Тодоровден", който за жителите на гр. Съединение и с. Царимир е традиционен празник. В представата на хората "Тодоров ден се свързва със "Св. Тодор", един от тримата светли змееборци, който качен на красив бял кон с копие в ръка прогонва тъмните сили на зимата. Провеждат се конни състезания с впрегнати коне в атрактивни дисциплини. Най- голям интерес предизвиква надбягването с коне- кушия. На Тодоров ден се раздават много обредни хлябове и погачи за здравето на конете и за берекет през годината.